Как да премахна програмата да се сравнявам с другите и да се обиждам от чуждите думи?

Въпрос:
Улових у себе си програма, който действа в мен и ми е спирачката за много неща - сравняването с другите, налагано ми от детството. Имам прекрасни и всеотдайни родители, майка, готова във всеки момент да ми помогне. Но винаги ме е сравнявала с други хора - още от дете - виж К. колко скромно момиче е, не ходи по дискотеки”, „виж кака си колко елегантно се облича...” и тъй до днес. Прави го за да ме мотивира. Това е нейният подход. Но този модел ми е наложен и ми пречи.

Наскоро направи забележка за външността ми,  каза, че имам много успехи, но трябва да се постарая още в определени области. Каза и как Х. е постигнала завидни успехи. Стана ми мъчно, развалих си вчерашния ден и днес още ми е мъчно. Искам да прекъсна този модел на сравнение. Търся начин да обясня с добро на майка ми да спре да ми говори по този начин, защото вече трети ден радостта от постиженията ми изчезна, заместена от желание да си оправям недостатъците. Едното е градивно, а другото не. Как да спра този дълго наложен модел да се сравнявам, какви техники мога да използвам?

Отговор: 

1. Това, което наричаш "програма", е всъщност навик. Навик за мислене по определен модел. Той е устойчив, защото е набрал доста инерция - по този модел човек е мислил дълго време, понякога - с години. Няма бързо решение - няма бутон, с което този модел на мислене да бъде спрян моментално, но може постепенно да бъде обезсилен и заменен с друг.

2. Съществува една заблуда, от която е добре всеки да се отърве - че когато сме обидени, наранени и т.н., причината е, че някой друг ни е обидил, наранил и т.н. И си правим извода, че трябва да направим всичко възможно да спрем този човек да прави така. Особено често тази заблуда се среща спрямо близките хора - родители, деца, съпрузи, приятели.

Всъщност, това е така наречената "условна любов" или "условно реагиране" - желание да променим условията, за да се чувстваме добре. Идеята да накараме хората да променят поведението си, за да си щастлива, е обречена на неуспех. В случая с майка ти може да успееш, защото тя те обича и може би ще се опита да се промени, за да се чустващ добре. Може да убедиш и още няколко твои близки. А може и да не успееш.

Но с всички останали няма как да успееш. Защото хората винаги правят това, което ги кара да се чувстват добре тях самите.  Те се съобразяват на първо място с това, как те се чувстваш - и това е нормално. Няма как да обясниш на целия свят да се държи с теб по различен начин, за да се чувстваш ти добре - това е мисия невъзможна, защото се срещаш с много хора непрекъснато и ще трябва да прекараш целия си живот в обяснения и опити да променяш другите.

Обаче е съвсем възможно и изпълнимо да престанеш да поставяш мнението на другите над своето собствено мнение. Да вземеш решение  да не даваш властта на други хора да определят как се чувстваш. Сега действаш по механизма: казват ми неприятни неща - реагирам. Казват ти нещо (според теб) лошо - реагираш болезнено. Казват ти нещо хубаво - реагираш с приятно чувство.

Истинска промяна и свобода ще постигнеш, когато вземеш решение да се чувстваш, както ти искаш - вместо автоматично да реагираш на това, което се случва около теб. Тогава ще си независима от всички тези приказки. Може и да ти казват разни неща, но ти ще ги отминаваш с усмивка и ще ги забравяш на минутата, ако изобщо ги чуеш. С времето такива хора ще престанат да пресичат пътя ти.

Обезсилването на тази програма може да стане чрез утвърждения, с които да засилиш друга програма или чрез "разговори със себе си". Обаче не се опитвай да ползваш направо обратните утвърждения, защото скокът ще е прекалено голям и може да не се получи.

Трябва първо да се отдалечиш от болезнения проблем чрез по-общи утвърждения. Например, в конкретния случай, вместо да си казваш "И аз съм постигнала много успехи", "Няма да се сравнявам с другите" и т.н., опитай отначало по-общи неща, по-отдалечени от конкретните думи, които са те наранили:

- знам, че майка ми ми мисли доброто
- тя винаги се е опитвала да ме подтикне да правя само хубави неща
- зная, че всъщност не иска да ме обиди
- мога да избера да не реагирам на нейните думи, като се обиждам
- мога да избирам как да се чувствам
- много хубаво е, че вече усещам, че това е програма, която се е задействала и мога да я сменя
- това отрицателно чувство, което усещам, е резултат на неволно задействаната от мен програма
- ще поема властта над чувствата си в собствените си ръце и няма да я предавам на другите
- само аз решавам, как да се чувствам
- когато реша, че искам да се чувствам добре, ставам неуязвима
- няма значение кой какво мисли, когато се чувствам добре
- никой не може да ме поклати, когато се чувствам добре


и т.н. може да се продължава, докато усетиш, че вече не усещаш негативна емоция. Това може да отнеме известно време, но когато емоцията вече не е толкова остра, можеш да опиташ да се приближиш към конкретния проблем в разговора със себе си. Ако отново усетиш болка - значи ти е рано и трябва да се върнеш към по-общите утвърждения.

Как да се "освободим от важността" или принципът на троичността на Палиенко

Принципът се състои в това, когато си поставяме някаква цел -  да си кажем ясно какво искаме, но да приемем и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия. С други думи, продължавайки да искаме това, което е наше съкровено желание, предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Простият пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лошо развитие - хлябът ще е свършил; ще е останал само корав хляб; няма да имам пари; ще ме настъпят по крака и т.н. - тогава си казваме  "Добре, добре, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрия вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - тоест, измисляме нещо, което освен желанието ни съдържа и нещо много по-хубаво и отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва -  с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично". Практикувайте го по много пъти на ден, по всякакъв повод, дори и за дребно решение, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така ще автоматизирате този начин на мислене. Този метод тренира подсъзнанието ни да е готово за всякакво развитие на нещата и това увеличава шансовете ни да постигнем желаното от нас. Някои наричат това "намаляне на важността" на желаното, но на практика желаното си остава все толкова важно за нас, само че ние преставаме да зависим от изпълнението му, а ставаме свободни от него и така освобождаваме потока на енергия да тече в правилната посока и увеличаваме собствените си способности да приемем това, което сме създали и идва към нас. Когато не "прилепваме" към осъществаването на желанието ни на всяка цена, а го пускаме във Вселената, вярваме, че каквото и да стане - ще е най-доброто за нас.

Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса. 

Например  - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай. 

Защо да правим всичко това? 
От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия  за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида. 

Ако обаче сме готови да приемем и най-"лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо), тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен. 

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Законът за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.   

• В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
• Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
• Останалите 10 процента са за нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни - а според Палиенко, ние, хората, взимаме точно тях и си ги поставяме като цели и желания.  

Например - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.

По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив. 

И отново, най-главното е, да получавате удоволствие в живота си! 

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" Изисква се регистрация, за да прочетете материалите, която е бърза и безплатна.