Как да премахна програмата да се сравнявам с другите и да се обиждам от чуждите думи?

Въпрос:
Улових у себе си програма, който действа в мен и ми е спирачката за много неща - сравняването с другите, налагано ми от детството. Имам прекрасни и всеотдайни родители, майка, готова във всеки момент да ми помогне. Но винаги ме е сравнявала с други хора - още от дете - виж К. колко скромно момиче е, не ходи по дискотеки”, „виж кака си колко елегантно се облича...” и тъй до днес. Прави го за да ме мотивира. Това е нейният подход. Но този модел ми е наложен и ми пречи.

Наскоро направи забележка за външността ми,  каза, че имам много успехи, но трябва да се постарая още в определени области. Каза и как Х. е постигнала завидни успехи. Стана ми мъчно, развалих си вчерашния ден и днес още ми е мъчно. Искам да прекъсна този модел на сравнение. Търся начин да обясня с добро на майка ми да спре да ми говори по този начин, защото вече трети ден радостта от постиженията ми изчезна, заместена от желание да си оправям недостатъците. Едното е градивно, а другото не. Как да спра този дълго наложен модел да се сравнявам, какви техники мога да използвам?

Отговор: 

1. Това, което наричаш "програма", е всъщност навик. Навик за мислене по определен модел. Той е устойчив, защото е набрал доста инерция - по този модел човек е мислил дълго време, понякога - с години. Няма бързо решение - няма бутон, с което този модел на мислене да бъде спрян моментално, но може постепенно да бъде обезсилен и заменен с друг.

2. Съществува една заблуда, от която е добре всеки да се отърве - че когато сме обидени, наранени и т.н., причината е, че някой друг ни е обидил, наранил и т.н. И си правим извода, че трябва да направим всичко възможно да спрем този човек да прави така. Особено често тази заблуда се среща спрямо близките хора - родители, деца, съпрузи, приятели.

Всъщност, това е така наречената "условна любов" или "условно реагиране" - желание да променим условията, за да се чувстваме добре. Идеята да накараме хората да променят поведението си, за да си щастлива, е обречена на неуспех. В случая с майка ти може да успееш, защото тя те обича и може би ще се опита да се промени, за да се чустващ добре. Може да убедиш и още няколко твои близки. А може и да не успееш.

Но с всички останали няма как да успееш. Защото хората винаги правят това, което ги кара да се чувстват добре тях самите.  Те се съобразяват на първо място с това, как те се чувстваш - и това е нормално. Няма как да обясниш на целия свят да се държи с теб по различен начин, за да се чувстваш ти добре - това е мисия невъзможна, защото се срещаш с много хора непрекъснато и ще трябва да прекараш целия си живот в обяснения и опити да променяш другите.

Обаче е съвсем възможно и изпълнимо да престанеш да поставяш мнението на другите над своето собствено мнение. Да вземеш решение  да не даваш властта на други хора да определят как се чувстваш. Сега действаш по механизма: казват ми неприятни неща - реагирам. Казват ти нещо (според теб) лошо - реагираш болезнено. Казват ти нещо хубаво - реагираш с приятно чувство.

Истинска промяна и свобода ще постигнеш, когато вземеш решение да се чувстваш, както ти искаш - вместо автоматично да реагираш на това, което се случва около теб. Тогава ще си независима от всички тези приказки. Може и да ти казват разни неща, но ти ще ги отминаваш с усмивка и ще ги забравяш на минутата, ако изобщо ги чуеш. С времето такива хора ще престанат да пресичат пътя ти.

Обезсилването на тази програма може да стане чрез утвърждения, с които да засилиш друга програма или чрез "разговори със себе си". Обаче не се опитвай да ползваш направо обратните утвърждения, защото скокът ще е прекалено голям и може да не се получи.

Трябва първо да се отдалечиш от болезнения проблем чрез по-общи утвърждения. Например, в конкретния случай, вместо да си казваш "И аз съм постигнала много успехи", "Няма да се сравнявам с другите" и т.н., опитай отначало по-общи неща, по-отдалечени от конкретните думи, които са те наранили:

- знам, че майка ми ми мисли доброто
- тя винаги се е опитвала да ме подтикне да правя само хубави неща
- зная, че всъщност не иска да ме обиди
- мога да избера да не реагирам на нейните думи, като се обиждам
- мога да избирам как да се чувствам
- много хубаво е, че вече усещам, че това е програма, която се е задействала и мога да я сменя
- това отрицателно чувство, което усещам, е резултат на неволно задействаната от мен програма
- ще поема властта над чувствата си в собствените си ръце и няма да я предавам на другите
- само аз решавам, как да се чувствам
- когато реша, че искам да се чувствам добре, ставам неуязвима
- няма значение кой какво мисли, когато се чувствам добре
- никой не може да ме поклати, когато се чувствам добре


и т.н. може да се продължава, докато усетиш, че вече не усещаш негативна емоция. Това може да отнеме известно време, но когато емоцията вече не е толкова остра, можеш да опиташ да се приближиш към конкретния проблем в разговора със себе си. Ако отново усетиш болка - значи ти е рано и трябва да се върнеш към по-общите утвърждения.

Как да се "освободим от важността" или принципът на троичността на Палиенко

Принципът се състои в това, когато си поставяме някаква цел -  да си кажем ясно какво искаме, но да приемем и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия. С други думи, продължавайки да искаме това, което е наше съкровено желание, предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Простият пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лошо развитие - хлябът ще е свършил; ще е останал само корав хляб; няма да имам пари; ще ме настъпят по крака и т.н. - тогава си казваме  "Добре, добре, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрия вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - тоест, измисляме нещо, което освен желанието ни съдържа и нещо много по-хубаво и отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва -  с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично". Практикувайте го по много пъти на ден, по всякакъв повод, дори и за дребно решение, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така ще автоматизирате този начин на мислене. Този метод тренира подсъзнанието ни да е готово за всякакво развитие на нещата и това увеличава шансовете ни да постигнем желаното от нас. Някои наричат това "намаляне на важността" на желаното, но на практика желаното си остава все толкова важно за нас, само че ние преставаме да зависим от изпълнението му, а ставаме свободни от него и така освобождаваме потока на енергия да тече в правилната посока и увеличаваме собствените си способности да приемем това, което сме създали и идва към нас. Когато не "прилепваме" към осъществаването на желанието ни на всяка цена, а го пускаме във Вселената, вярваме, че каквото и да стане - ще е най-доброто за нас.

Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса. 

Например  - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай. 

Защо да правим всичко това? 
От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия  за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида. 

Ако обаче сме готови да приемем и най-"лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо), тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен. 

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Законът за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.   

• В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
• Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
• Останалите 10 процента са за нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни - а според Палиенко, ние, хората, взимаме точно тях и си ги поставяме като цели и желания.  

Например - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.

По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив. 

И отново, най-главното е, да получавате удоволствие в живота си! 

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" Изисква се регистрация, за да прочетете материалите, която е бърза и безплатна. 

Трябва ли да се опитваме да избягваме отрицателните емоции? Каква е ползата от тях?

Противниците на положителното мислене често казват, че то кара хората да избягват отрицателните емоции. Истината е съвсем друга. Трябва ли да се опитваме да харесваме нещата, които не ни харесват, защото не е хубаво да изпитваме отрицателни емоции? Това нито е възможно, нито е необходимо.

Отрицателните емоции не са наш враг. 

Всъщност те са полезни - защото когато изпитваме отрицателна емоция към нещо, това означава че НИКАК не го харесваме. Че искаме в живота ни да го няма него и да се появи неговата противоположност. Например, ако някой ни е нагрубил и това е предизвикало буря от негативни емоции - това значи, че в този момент с огромна сила изстрелваме във Вселената желанието си с нас да се отнасят добре. В този момент нашето Висше Аз/Вътрешно Аз/Бог мигновено изпълнява желанието ни във вибрационен вид. Сега ни остава и ние да се синхронизираме с това изпълнено желание, т.е. да вибрираме на вълна, в която ние се отнасяме добре с другите и те се отнасят добре с нас. 

Като обобщение - отрицателната емоция ни показва какво не искаме и ни помага ясно да определим какво искаме. Или както Абрахам на Естер Хикс наричат това - контрастът (нещата, които не искаме, които не ни харесват) е необходим.

Контрастът не е приятен в момента, в който преминаваме през него. Изпитваме отрицателни чувства, които понякога довеждат до неприятни последици - аз, например, съм забелязала, че когато ми е ниска вибрацията започвам да не мога да се размина добре с остри ръбове и да получавам синини, да чупя чаши, да забравям ключове и т.н. случват ми се разни дребни и не толкова дребни неприятности. Забелязала съм, че и чувствителните електронни уреди също го отразяват - например, на колата ми изведнъж започва да не работи нещо, което на следващия ден си работи перфектно и този "дефект" никога не се проявява повече. 

Законът за привличане е като гравитацията - няма как да го изключиш, но може да го управляваш. Когато забележим тези промени, тези отрицателни емоции, е важно колкото може по-бързо да "превключим". Защо? Защото ние сме като големи ходещи излъчватели. Каквото чувстваме в момента, такива вибрации излъчваме и такава поръчка правим за бъдещето си. 

Хората са свикнали да разглеждат настоящето си само като резултат от миналото. 

=>>"Забравих си ключа и сега седя пред входната врата и не мога да вляза. "

Обаче трябва да помним, че настоящето ни е и поръчка за бъдещето. 

=>>"Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този гняв, че не мога да се сетя за начин как по-бързо да разреша проблема си". 

=>> "Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този яд, че си повтарям колко съм тъп и как можах да направя такава глупост. 

Когато се фокусираме прекалено дълго на такава мисъл, тя привлича към себе си още подобни мисли, от същата вибрация:

=>> Как можах да направя такава глупост? Страшно съм разсеян. Винаги губя и забравям важни неща. Не мога да се справям с елементарни задачи да не си забравям нещата навсякъде. И т.н.

Снимка: Море на мечтите, скулптура от Ян Ван Ек
http://www.janvanek.com/page6/page6.html

Тези мисли "укрепват" тази отрицателна вибрация и замъгляват способността ни да виждаме ситуацията ясно. Те провалят деня ни и привличат към нас други неприятни събития. Не случайна е поговорката, че денят се познава от сутринта - т.е. ако тръгне добре, ще бъде добър, ако от сутринта тръгне накриво - ще върви така докрая.

Но ние можем да управляваме този процес. Когато се случи нещо неприятно (контраст), е добре да го отчетем, но когато отрицателните емоции са си свършили работата -помогнали са ни да изясним какво искаме и да излъчим желанието за промяна - да се опитаме да прекратим този цикъл, като не забравяме, че във всеки момент създаваме пътя на живота си. Ако се забавим прекалено и позволим на отрицателната емоция да се засили прекалено, да набере инерция - става много трудно да я прекратим и вместо да постигаме целта си, може да започнем да си поставяме препятствия.

Постигане на яснота чрез контраст - техника от Абрахам

Използваме тази техника, за да получим повече яснота за това, какво всъщност искаме по даден въпрос, към какво да се стремим и в какво да вложим усилията си. На пръв поглед, можем да си кажем - защо ни е специална техника за това - та нали всеки човек знае какво иска? Оказва се, че на практика не е точно така. Какво искаме за себе си, за живота си се променя много пъти в живота ни - с всяко нещо, което преживяваме, с всяка нова опитност, която придобиваме. 

Например, ако днес сме искали да работим без шеф, самостоятелно и утре това се изпълни, може да открием, че този начин на работа, въпреки че ни дава на пръв поглед пълна свобода, носи със себе си и много повече отговорности - налага се сами да търсим задачи, да намираме клиенти, да преговаряме с тях, да предлагаме услугите си, да им слагаме цена и да убеждаваме клиентите, че цената е разумна и т.н. Всичко това може да ни се стори много и нежелано - но може да се случи да го разберем чак след като вече на практика сме го изпитали. Затова, от време на време е полезно да правим тази техника, за да получим повече яснота и да изчистим целите пред себе си.

И така, как става това на практика?

Разделяме листа на две, вляво горе пишем минус, вдясно - плюс.
Отляво пишем всичко, каквото се сетим по дадения въпрос, което не ни харесва. Записваме всичко, което ни дойде наум. Може да изпишем 3-4 точки, а може да стигнем до 50. Отначало пишем по-едрите неща, после може да стигнем и до подробностите.

След това в колонката вдясно "обръщаме" написаното вляво така, че да изразява какво искаме - т.е. обратното на това, което не ни харесва.

Пример:

-	+
Колегите ми са сплетници.	Искам да работя в атмосфера на разбирателство (или да работя сама)
Шефът ми е деспот	Искам да работя без шеф. Или да съм в приятелски отношения с шефа.

Когато "обърнем" всичко отляво и попълним колонката с това, какво искаме, вече имаме яснота по въпроса, какво всъщност искаме в живота си.

Защо Законът за привличането не работи при мен?

Понякога хората казват:
- Правя всичко както трябва, повтарям утвържденията, старая се да мисля положително, обаче нищо не ми се получава.

Защо Законът за привличането не работи за мен и как да го накарам да работи?


Нека разсеем една заблуда - Законът за привличането не е нещо, което можем да "пуснем" или "спрем", не можем дори да го забавим или засилим - той винаги работи, също както Законът за гравитацията, например. Само че - не винаги работи в наша полза!

Законът за привличането откликва на преобладаващата вибрация, която ние излъчваме. А ние виждаме резултатите, в зависимост от това, към какво имаме съпротива - по-малка или по-голяма. Ако, например, медитираме сутрин и вечер по 15-20 минути - това е чудесно! Но ако през останалото време се оплакваме, как парите не ни стигат, престъпниците ходят ненаказани, политиците са корумпирани - на практика, въпреки че през времето на медитация "изчистваме" съпротивата, която ни пречи да "позволим" на желанията ни да се материализират, през целия останал ден излъчваме вибрация, която е много различна от изпълнението на мечтите си - и по този начин, им пречим да дойдат в живота ни.

Защото този процес има три степени:

1. Искане - винаги искаме, става автоматично, не можем да спрем да го правим. Всеки път, когато се сблъскаме с нещо, което не ни харесва, това ни помага да определим по-точно какво НИ ХАРЕСВА. Тогава излъчваме мощно желанието си за това, което ни харесва. Обикновено, нямаме власт над този процес. Колкото повече не ни харесва дадено нещо, толкова по-силно искаме противоположното и излъчваме толкова по-мощно желание за него.

2. Вибрационно осъществяване. Става веднага - Вселената "дава" това, което искаме, то вече съществува - но във вибрационен вид, който не можем да видим, пипнем, помиришем - но можем да усетим колко е близо или далеч от нас, чрез емоциите си. Вселената/Източникът/Висшето ни аз/Бог (може да го наречем по много начини) подрежда пътя към желанието ни чрез  своите"инструменти". А тя има всички инструменти на света - и подрежда събития, хора, обекти така, че нашето желание да се изпълни. Ние нямаме участие тук. Казано е - "Искай - и ти се дава".

3. Позволяване да се осъществи желанието. Тук вече е нашата главна задача.
Как да позволим това осъществяване да се случи?  Като уеднаквим нашите собствени вибрации с вибрациите на изпълненото ни желание, а не с неговото отсъствие. Като подготвим почвата за неговото приемане.  Като убедим себе си, че го заслужаваме, че ни се полага, че то вече идва към нас. Когато се почувстваме така, сякаш то вече е дошло.

Точно в тази трета част най-често се провалят нещата. Когато мислим за нещо, е добре да си дадем сметка - всъщност, дали мислим за имането на това нещо или за нямането на това нещо. Това е нещо като пръчка, която има два края - на единия край е наличието, имането, а на другия край - липсата, нямането. Ако си мислим за пари, но преобладаващата мисъл е - "нямам достатъчно, за да си платя тока", "нямам достатъчно, за да си купя нови обувки", дори ако мисълта е "искам повече пари, за да си купя еди-какво си, ЗАЩОТО ГИ НЯМАМ" - това пак е вибрация на нямане.

Ако вместо да вибрираме на вълната на осъществяването на желанието си, продължаваме да бием барабана как нямаме желаното, как животът не е справедлив, ако продължим да "доказваме", че трябва да имаме желаното - няма как да вибрираме на вълната на сбъдването на желанието си. Ако сме се взрели в проблема, в липсата, която усещаме, ако продължаваме да говорим за нея - значи вибрираме на вълната на проблема. А тази вибрация е много различна от вибрацията на решението на проблема.

Това, което трябва да направим, е да се откъснем от вибрацията на проблема, да му обърнем гръб, за да отправим взор към търсенето на решението му. Само когато поемем към пътя на решението, като се освободим от негативните чувства, породени от проблема, ще можем да вървим напред, към желанието си.

Как да разберем дали вървим по правилния път? По това, което чувстваме. 

Ако сме потиснати, гневни, ядосани, депресирани и т.н. - значи не вибрираме на вълната на изпълнение на желанието си, а на някаква друга вълна. Значи, в този момент позволяваме на Закона за привличането да ни донесе нещо друго - нещо, което не искаме - значи създаваме несъзнателно.

Ако се чувстваме добре, окрилени, изпълнени с надежда или "знаещи", че изпълнението на желанието ни идва към нас - значи сме на прав път.

Когато свикнем да се ориентираме по това и винаги да вървим към положителното и да обръщаме гръб към това, което ни кара да се чувстваме зле - ще се приближаваме към желаното с по-бързи стъпки.

Как да разберем какви са вибрациите ни и какво излъчваме?

Има няколко начина да разберем много ясно какви са вибрациите ни и какво излъчваме.

1. Единият начин е, като използваме природната ни, вградена система за ориентация - тоест, като проследим КАК СЕ ЧУВСТВАМЕ. Ако се чувстваме добре, в приповдигнато настроение, вдъхновени, ако отвътре душата ни пее, имаме желание и енергия да повдигнем планини - значи вибрациите ни са високи и това, което излъчваме, е в синхрон, подпомага изпълнението на желанията ни.

Ако се чувстваме потиснати, тормозят ни натрапчиви мисли, ако сме тъжни или обезверени, ако ни е "депресивно" - значи има какво да направим, за да се издигнем нагоре по стълбичката. И всяка стъпка към това, да се почувстваме по-добре, е в правилната посока.

2. Втория начин да се ориентираме дали излъчваме на правилната честота и какви са ни вибрациите, е ТОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА - как живеем, дали се сбъдва това, което искаме или се случват неща, които не желаем. Това, което ни се случва в момента, е резултат на нашите минали вибрации и излъчвания. Ставащото в момента е следствие на мислите, чувствата, които са ни обземали в продължение на по-дълго време. В много случаи, сме свикнали с тях и дори не ги забелязваме - но те са набрали инерция и са привличали към нас това, което ни се случва сега. Законът за привличането не действа моментално - има известно забавяне - и слава богу! Иначе всяка наша неприятна мисъл веднага би била следвана от неприятно събитие.  Щом нещо вече се е случило, то е верен знак, че известно време сме излъчвали вибрация, която е привлякла това събитие в живота ни. Че тази вибрация е имала време да набере инерция и "да завърти колелото".

По този повод - една случка от семинар на Абрахам-Хикс - жена задава въпрос:

"Получих солена глоба от полицай, а аз си мислех, че точно в тоя момент вибрациите ми бяха високи и всичко беше наред. Дори нещо повече - точно по това време слушах запис на ваш семинар (на Абрахам-Хикс) - и как така стана, уж имах високи вибрации, пък ме спря и глоби полицая?

- А за какво беше глобата?
- За липса на предпазен колан при шофиране.
- А вие как се отнасяте към това задължение да се слага предпазен колан?
- Ооо, аз ли? Аз смятам, че това е един варварски закон, който нарушава свободната воля на човека и го принуждава да прави каквото не желае. Смятам, че е това е един измислен закон, тъп и напълно излишен и трябва да бъде премахнат изцяло и да се оставят хората да правят каквото преценят за правилно! "

С други думи, докато жената си слушала записите на Абрахам-Хикс и смятала, че вибрациите й са високи, а всъщност едновременно и неусетно за нея е излъчвала и една друга, много силна вибрация, произтичаща от това остро и непримиримо мнение за този закон за предпазните колани.

И тази вибрация, която тя е практикувала много отдавна, е набрала сериозна инерция и се е излъчвала мощно, сякаш колата й е имала на покрива си голям излъчвател, който разнася навсякъде: "Мразя този несправедлив закон и няма да нося предпазен колан!!!". Съвсем естествено е дошъл и резултатът - полицаят, някъде по пътя, отдалече е уловил тази вибрация - защото на него това му е работата, той се е специализирал точно в това, дори и без да подозира какъв точно е механизмът - и веднага автоматично е вдигнал палката, когато е усетил приближаването точно на нейната кола - сякаш тя му е казвала "Спри мен, спри мен, аз нямам сложен предпазен колан!" 

Най-действени и резултатни в живота ни са тези вибрации, които сме практикували по-дълго и те са набрали по-сериозна инерция. В такъв случай, понякога, дори и моментното ни настроение да е друго, продължаваме да си носим и другата вибрация, под прага на съзнателните ни мисли, като фон. Нещо като програми, които работят и си ги излъчваме, дори и да сме ги забравили и не ни притесняват, защото сме свикнали с тях, те са станали част от нас, в много случаи ги мислим за много правилни и си ги харесваме - но понякога това, което те донасят в живота ни, не е толкова добро.

Какъв е изходът? Да осъзнаем това и да увеличим времето, през което съзнателно се фокусираме върху положителни неща, върху мисли, които ни карат да се чувстваме добре. По този начин постепенно ще повдигнем общия си вибрационен тон и ще изместим тези програми, които донасят в живота ни не точно това, което искаме да се случва. С други думи - постепенно ще се качваме по скалата на емоциите и то не само за моментното си състояние, а стабилно ще местим средното си ниво все по-нагоре.

Можем да ползваме някоя от техниките за "изчистване", както и за заместване на едни мисловни модели с други.

Още информация по този впрос може да намерите в Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!

Кара ли ни позитивното мислене да сме лицемерни и неискрени?

Днес за пореден път прочетох, че, позитивното мислене било ни карало да сме лицемерни и неискрени и как това щяло да ни разболее. За пореден път някой защитава правото си да бъде тъжен, наранен, самотен и болен и да обяснява, че няма нищо лошо в това, защото иначе не бихме могли да направим разликата. Подпалвам на четвърт оборот, като прочета, че позитивното мислене били вредно, защото карало хората да бъдат фалшиви и ги карало да очакват от себе си да са щастливи и понеже това е невъзможно, те се разболявали...

Смятам, че става въпрос за неразбиране, затова реших да споделя мисли по въпроса.

Слушам последните семинари на Абрахам - Естер Хикс - те са едни от основните адепти на т.н. позитивно мислене, макар че не го наричат точно така - та семинарите са от м. ноември 2012-та,. И точно това обясняват много ясно и непрекъснато - отрицателните емоции са ПОЛЕЗНИ, те са ИНДИКАТОР, ПОКАЗАТЕЛ. Казват ти много ясно, че там, където си, не е там, където искаш да бъдеш - и толкова.  Както стрелката в колата ти казва, че бензинът ти се е свършил.  Както навигаторът в колата ти казва - на следващата пресечка, завийте надясно.

Защо се разпространява, че при позитивното мислене имало избягване на отрицателните емоции? Според мен, това е много половинчато и неточно представяне на нещата. Нито един от тези, които се занимават с позитивно мислене и съм ги чела - не казва, че трябва да се стремим никога да не изпитваме отрицателни емоции - ТО И НЕ МОЖЕ.

Отрицателните емоции са си много полезно нещо. Те са нашата вградена система за напътствие. Наистина, понякога на хората им се иска да ги няма в живота им, защото не искат да изпитват болка, да са нещастни и злочести. Затова  и все задават въпроси как да стане така, че хич да не излизаме от "вихъра", да сме щастливи непрекъснато и т.н.  Ами не може...  А и не трябва - по няколко причини.

1. Не е възможно да виждаме неща, които не харесваме или са обратното на това, което искаме - и тутакси, на момента, да изпитваме положителни емоции. И да искаме - не може. Емоциите ни са нашата система на напътствие, нашия навигатор. Те ни показват, че това, към което сме обърнали вниманието си, е важно за нас - и че мислите, които мислим по отношение на това нещо - са различни от тези, които би мислил нашия Висш Аз (или Бог, или който както го нарича). Те показват, че в момента не сме в унисон с Висшия си Аз. Че мислим не така, както би мислил Бог. И че можем сега, в този даден момент, да направим завой и да променим нещата.
2. Би било ужасно скучно, ако ги не се срещахме с неща, които не харесваме и не изпитвахме отрицателните емоции. Когато видим нещо в живота си, което не ни харесва, изпитваме отрицателно чувство, наистина - така е, но едновременно с това по-ясно осъзнаваме, че всъщност искаме точно обратното на това, което виждаме. С други думи, срещата ни с нещо нехаресвано от нас е причина за раждането на желание за противоположното. И отрицателната емоция е сигнал, че това нещо е важно за нас и че можем да се обърнем и да започнем да мислим в посока сътворяване на това, което всъщност искаме. 

С други думи, човек не би вървял напред, ако не се среща с неща, които не харесва и не изпитва отрицателни емоции - защото по този начин се ориентира накъде да се устреми.

Сегаааа, тънкостта е в пропорциите. Когато видим стрелката в колата, която показва, че бензинът привършва, не изпадаме в мирова скръб и депресия за месеци напред, не ревваме на висок глас (освен ако не сме в пустинята ) и не си оскубваме косите - своите и на ближните. Вместо това, бързичко се запътваме към най-близката бензиностанция и зареждаме с гориво - и толкоз! А в живота какво правят някои хора - точно това - тръшват се в трагедии за седмици, месеци, че и години назад. Някои прекарват целия си живот, оплаквайки липсата на бензин. Или на каквото и да е.

Това се има предвид, като се казва, че трябва да се стремим към положителните емоции и положителните картини - не да ги избягваме изобщо, а да ги използваме по най-добър начин, защото са ни прекрасна система за напътствия. Защото според Закона на привличането, каквото излъчваме, такова получаваме, т.е. ако излъчваме ниски вибрации в по-голямата си част от живота, там и привличаме. Негативните емоции си свършват работата, като ни показват къде сме. И никой не проповядва да сме неискрени и фалшиви и да прикриваме емоции - тъкмо напротив!

Само че работата е там, че всяко събитие има възможност да бъде видяно от много страни. И не всички задължително са много тъжни, грозни и отчайващи. Гледахте ли филма "Животът на Пи" - ако не сте - непременно го направете! Страхотен филм - и илюстрира това, което обяснявам, по един удивително поетичен и красив начин. Всеки има право да си избере историята на своя живот, ако щете, не само интерпретацията на едно или друго събитие. И от това зависи какъв живот ще живее нататък. И такива избори правим всекидневно. И така творим живота си.