Трябва ли да се опитваме да избягваме отрицателните емоции? Каква е ползата от тях?

Противниците на положителното мислене често казват, че то кара хората да избягват отрицателните емоции. Истината е съвсем друга. Трябва ли да се опитваме да харесваме нещата, които не ни харесват, защото не е хубаво да изпитваме отрицателни емоции? Това нито е възможно, нито е необходимо.

Отрицателните емоции не са наш враг. 

Всъщност те са полезни - защото когато изпитваме отрицателна емоция към нещо, това означава че НИКАК не го харесваме. Че искаме в живота ни да го няма него и да се появи неговата противоположност. Например, ако някой ни е нагрубил и това е предизвикало буря от негативни емоции - това значи, че в този момент с огромна сила изстрелваме във Вселената желанието си с нас да се отнасят добре. В този момент нашето Висше Аз/Вътрешно Аз/Бог мигновено изпълнява желанието ни във вибрационен вид. Сега ни остава и ние да се синхронизираме с това изпълнено желание, т.е. да вибрираме на вълна, в която ние се отнасяме добре с другите и те се отнасят добре с нас. 

Като обобщение - отрицателната емоция ни показва какво не искаме и ни помага ясно да определим какво искаме. Или както Абрахам на Естер Хикс наричат това - контрастът (нещата, които не искаме, които не ни харесват) е необходим.

Контрастът не е приятен в момента, в който преминаваме през него. Изпитваме отрицателни чувства, които понякога довеждат до неприятни последици - аз, например, съм забелязала, че когато ми е ниска вибрацията започвам да не мога да се размина добре с остри ръбове и да получавам синини, да чупя чаши, да забравям ключове и т.н. случват ми се разни дребни и не толкова дребни неприятности. Забелязала съм, че и чувствителните електронни уреди също го отразяват - например, на колата ми изведнъж започва да не работи нещо, което на следващия ден си работи перфектно и този "дефект" никога не се проявява повече. 

Законът за привличане е като гравитацията - няма как да го изключиш, но може да го управляваш. Когато забележим тези промени, тези отрицателни емоции, е важно колкото може по-бързо да "превключим". Защо? Защото ние сме като големи ходещи излъчватели. Каквото чувстваме в момента, такива вибрации излъчваме и такава поръчка правим за бъдещето си. 

Хората са свикнали да разглеждат настоящето си само като резултат от миналото. 

=>>"Забравих си ключа и сега седя пред входната врата и не мога да вляза. "

Обаче трябва да помним, че настоящето ни е и поръчка за бъдещето. 

=>>"Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този гняв, че не мога да се сетя за начин как по-бързо да разреша проблема си". 

=>> "Много ме е яд, че съм си забравил ключа, толкова съм погълнат от този яд, че си повтарям колко съм тъп и как можах да направя такава глупост. 

Когато се фокусираме прекалено дълго на такава мисъл, тя привлича към себе си още подобни мисли, от същата вибрация:

=>> Как можах да направя такава глупост? Страшно съм разсеян. Винаги губя и забравям важни неща. Не мога да се справям с елементарни задачи да не си забравям нещата навсякъде. И т.н.

Снимка: Море на мечтите, скулптура от Ян Ван Ек
http://www.janvanek.com/page6/page6.html

Тези мисли "укрепват" тази отрицателна вибрация и замъгляват способността ни да виждаме ситуацията ясно. Те провалят деня ни и привличат към нас други неприятни събития. Не случайна е поговорката, че денят се познава от сутринта - т.е. ако тръгне добре, ще бъде добър, ако от сутринта тръгне накриво - ще върви така докрая.

Но ние можем да управляваме този процес. Когато се случи нещо неприятно (контраст), е добре да го отчетем, но когато отрицателните емоции са си свършили работата -помогнали са ни да изясним какво искаме и да излъчим желанието за промяна - да се опитаме да прекратим този цикъл, като не забравяме, че във всеки момент създаваме пътя на живота си. Ако се забавим прекалено и позволим на отрицателната емоция да се засили прекалено, да набере инерция - става много трудно да я прекратим и вместо да постигаме целта си, може да започнем да си поставяме препятствия.