Как да се "освободим от важността" или принципът на троичността на Палиенко

Принципът се състои в това, когато си поставяме някаква цел -  да си кажем ясно какво искаме, но да приемем и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия. С други думи, продължавайки да искаме това, което е наше съкровено желание, предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Простият пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лошо развитие - хлябът ще е свършил; ще е останал само корав хляб; няма да имам пари; ще ме настъпят по крака и т.н. - тогава си казваме  "Добре, добре, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрия вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - тоест, измисляме нещо, което освен желанието ни съдържа и нещо много по-хубаво и отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва -  с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично". Практикувайте го по много пъти на ден, по всякакъв повод, дори и за дребно решение, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така ще автоматизирате този начин на мислене. Този метод тренира подсъзнанието ни да е готово за всякакво развитие на нещата и това увеличава шансовете ни да постигнем желаното от нас. Някои наричат това "намаляне на важността" на желаното, но на практика желаното си остава все толкова важно за нас, само че ние преставаме да зависим от изпълнението му, а ставаме свободни от него и така освобождаваме потока на енергия да тече в правилната посока и увеличаваме собствените си способности да приемем това, което сме създали и идва към нас. Когато не "прилепваме" към осъществаването на желанието ни на всяка цена, а го пускаме във Вселената, вярваме, че каквото и да стане - ще е най-доброто за нас.

Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса. 

Например  - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай. 

Защо да правим всичко това? 
От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия  за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида. 

Ако обаче сме готови да приемем и най-"лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо), тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен. 

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Законът за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.   

• В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
• Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
• Останалите 10 процента са за нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни - а според Палиенко, ние, хората, взимаме точно тях и си ги поставяме като цели и желания.  

Например - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.

По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив. 

И отново, най-главното е, да получавате удоволствие в живота си! 

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" Изисква се регистрация, за да прочетете материалите, която е бърза и безплатна.