Кара ли ни позитивното мислене да сме лицемерни и неискрени?

Днес за пореден път прочетох, че, позитивното мислене било ни карало да сме лицемерни и неискрени и как това щяло да ни разболее. За пореден път някой защитава правото си да бъде тъжен, наранен, самотен и болен и да обяснява, че няма нищо лошо в това, защото иначе не бихме могли да направим разликата. Подпалвам на четвърт оборот, като прочета, че позитивното мислене били вредно, защото карало хората да бъдат фалшиви и ги карало да очакват от себе си да са щастливи и понеже това е невъзможно, те се разболявали...

Смятам, че става въпрос за неразбиране, затова реших да споделя мисли по въпроса.

Слушам последните семинари на Абрахам - Естер Хикс - те са едни от основните адепти на т.н. позитивно мислене, макар че не го наричат точно така - та семинарите са от м. ноември 2012-та,. И точно това обясняват много ясно и непрекъснато - отрицателните емоции са ПОЛЕЗНИ, те са ИНДИКАТОР, ПОКАЗАТЕЛ. Казват ти много ясно, че там, където си, не е там, където искаш да бъдеш - и толкова.  Както стрелката в колата ти казва, че бензинът ти се е свършил.  Както навигаторът в колата ти казва - на следващата пресечка, завийте надясно.

Защо се разпространява, че при позитивното мислене имало избягване на отрицателните емоции? Според мен, това е много половинчато и неточно представяне на нещата. Нито един от тези, които се занимават с позитивно мислене и съм ги чела - не казва, че трябва да се стремим никога да не изпитваме отрицателни емоции - ТО И НЕ МОЖЕ.

Отрицателните емоции са си много полезно нещо. Те са нашата вградена система за напътствие. Наистина, понякога на хората им се иска да ги няма в живота им, защото не искат да изпитват болка, да са нещастни и злочести. Затова  и все задават въпроси как да стане така, че хич да не излизаме от "вихъра", да сме щастливи непрекъснато и т.н.  Ами не може...  А и не трябва - по няколко причини.

1. Не е възможно да виждаме неща, които не харесваме или са обратното на това, което искаме - и тутакси, на момента, да изпитваме положителни емоции. И да искаме - не може. Емоциите ни са нашата система на напътствие, нашия навигатор. Те ни показват, че това, към което сме обърнали вниманието си, е важно за нас - и че мислите, които мислим по отношение на това нещо - са различни от тези, които би мислил нашия Висш Аз (или Бог, или който както го нарича). Те показват, че в момента не сме в унисон с Висшия си Аз. Че мислим не така, както би мислил Бог. И че можем сега, в този даден момент, да направим завой и да променим нещата.
2. Би било ужасно скучно, ако ги не се срещахме с неща, които не харесваме и не изпитвахме отрицателните емоции. Когато видим нещо в живота си, което не ни харесва, изпитваме отрицателно чувство, наистина - така е, но едновременно с това по-ясно осъзнаваме, че всъщност искаме точно обратното на това, което виждаме. С други думи, срещата ни с нещо нехаресвано от нас е причина за раждането на желание за противоположното. И отрицателната емоция е сигнал, че това нещо е важно за нас и че можем да се обърнем и да започнем да мислим в посока сътворяване на това, което всъщност искаме. 

С други думи, човек не би вървял напред, ако не се среща с неща, които не харесва и не изпитва отрицателни емоции - защото по този начин се ориентира накъде да се устреми.

Сегаааа, тънкостта е в пропорциите. Когато видим стрелката в колата, която показва, че бензинът привършва, не изпадаме в мирова скръб и депресия за месеци напред, не ревваме на висок глас (освен ако не сме в пустинята ) и не си оскубваме косите - своите и на ближните. Вместо това, бързичко се запътваме към най-близката бензиностанция и зареждаме с гориво - и толкоз! А в живота какво правят някои хора - точно това - тръшват се в трагедии за седмици, месеци, че и години назад. Някои прекарват целия си живот, оплаквайки липсата на бензин. Или на каквото и да е.

Това се има предвид, като се казва, че трябва да се стремим към положителните емоции и положителните картини - не да ги избягваме изобщо, а да ги използваме по най-добър начин, защото са ни прекрасна система за напътствия. Защото според Закона на привличането, каквото излъчваме, такова получаваме, т.е. ако излъчваме ниски вибрации в по-голямата си част от живота, там и привличаме. Негативните емоции си свършват работата, като ни показват къде сме. И никой не проповядва да сме неискрени и фалшиви и да прикриваме емоции - тъкмо напротив!

Само че работата е там, че всяко събитие има възможност да бъде видяно от много страни. И не всички задължително са много тъжни, грозни и отчайващи. Гледахте ли филма "Животът на Пи" - ако не сте - непременно го направете! Страхотен филм - и илюстрира това, което обяснявам, по един удивително поетичен и красив начин. Всеки има право да си избере историята на своя живот, ако щете, не само интерпретацията на едно или друго събитие. И от това зависи какъв живот ще живее нататък. И такива избори правим всекидневно. И така творим живота си.