Да се отдадем ли на негативното чувство?

Една хубава аналогия, която чух днес, илюстрира прекрасно колко трябва да се задържаме на негативната емоция, която изпитваме по повод на нещо, което ни се случва в живота.

Представете си една прекрасна камина - в нея дърва, които горят и от време на време пропукват. При пукването, изхвърчат малки искрички. Понякога - върху пуловера ви. Не се притеснявате от това - бръсвате ги с ръка и продължавате да се наслаждавате на уюта и топлината на огъня и на играта на пламъците.

Обаче, ако оставите искричката да се задържи по-дълго - пуловерът ви вече не е толкова хубав...

Същото е и с негативните емоции. Няма как да не преминават през живота ви. Те са важни, имат значението си и не бива да се опитваме да ги елиминираме. Но ако позволим да се задържат по-дълго, отколкото са необходими, за да се ориентираме - започват да оставят неприятна ръждива следа, която вече трудно се премахва - или направо да прогарят дупка в пуловера.