Как да премахна програмата да се сравнявам с другите и да се обиждам от чуждите думи?

Въпрос:
Улових у себе си програма, който действа в мен и ми е спирачката за много неща - сравняването с другите, налагано ми от детството. Имам прекрасни и всеотдайни родители, майка, готова във всеки момент да ми помогне. Но винаги ме е сравнявала с други хора - още от дете - виж К. колко скромно момиче е, не ходи по дискотеки”, „виж кака си колко елегантно се облича...” и тъй до днес. Прави го за да ме мотивира. Това е нейният подход. Но този модел ми е наложен и ми пречи.

Наскоро направи забележка за външността ми,  каза, че имам много успехи, но трябва да се постарая още в определени области. Каза и как Х. е постигнала завидни успехи. Стана ми мъчно, развалих си вчерашния ден и днес още ми е мъчно. Искам да прекъсна този модел на сравнение. Търся начин да обясня с добро на майка ми да спре да ми говори по този начин, защото вече трети ден радостта от постиженията ми изчезна, заместена от желание да си оправям недостатъците. Едното е градивно, а другото не. Как да спра този дълго наложен модел да се сравнявам, какви техники мога да използвам?

Отговор: 

1. Това, което наричаш "програма", е всъщност навик. Навик за мислене по определен модел. Той е устойчив, защото е набрал доста инерция - по този модел човек е мислил дълго време, понякога - с години. Няма бързо решение - няма бутон, с което този модел на мислене да бъде спрян моментално, но може постепенно да бъде обезсилен и заменен с друг.

2. Съществува една заблуда, от която е добре всеки да се отърве - че когато сме обидени, наранени и т.н., причината е, че някой друг ни е обидил, наранил и т.н. И си правим извода, че трябва да направим всичко възможно да спрем този човек да прави така. Особено често тази заблуда се среща спрямо близките хора - родители, деца, съпрузи, приятели.

Всъщност, това е така наречената "условна любов" или "условно реагиране" - желание да променим условията, за да се чувстваме добре. Идеята да накараме хората да променят поведението си, за да си щастлива, е обречена на неуспех. В случая с майка ти може да успееш, защото тя те обича и може би ще се опита да се промени, за да се чустващ добре. Може да убедиш и още няколко твои близки. А може и да не успееш.

Но с всички останали няма как да успееш. Защото хората винаги правят това, което ги кара да се чувстват добре тях самите.  Те се съобразяват на първо място с това, как те се чувстваш - и това е нормално. Няма как да обясниш на целия свят да се държи с теб по различен начин, за да се чувстваш ти добре - това е мисия невъзможна, защото се срещаш с много хора непрекъснато и ще трябва да прекараш целия си живот в обяснения и опити да променяш другите.

Обаче е съвсем възможно и изпълнимо да престанеш да поставяш мнението на другите над своето собствено мнение. Да вземеш решение  да не даваш властта на други хора да определят как се чувстваш. Сега действаш по механизма: казват ми неприятни неща - реагирам. Казват ти нещо (според теб) лошо - реагираш болезнено. Казват ти нещо хубаво - реагираш с приятно чувство.

Истинска промяна и свобода ще постигнеш, когато вземеш решение да се чувстваш, както ти искаш - вместо автоматично да реагираш на това, което се случва около теб. Тогава ще си независима от всички тези приказки. Може и да ти казват разни неща, но ти ще ги отминаваш с усмивка и ще ги забравяш на минутата, ако изобщо ги чуеш. С времето такива хора ще престанат да пресичат пътя ти.

Обезсилването на тази програма може да стане чрез утвърждения, с които да засилиш друга програма или чрез "разговори със себе си". Обаче не се опитвай да ползваш направо обратните утвърждения, защото скокът ще е прекалено голям и може да не се получи.

Трябва първо да се отдалечиш от болезнения проблем чрез по-общи утвърждения. Например, в конкретния случай, вместо да си казваш "И аз съм постигнала много успехи", "Няма да се сравнявам с другите" и т.н., опитай отначало по-общи неща, по-отдалечени от конкретните думи, които са те наранили:

- знам, че майка ми ми мисли доброто
- тя винаги се е опитвала да ме подтикне да правя само хубави неща
- зная, че всъщност не иска да ме обиди
- мога да избера да не реагирам на нейните думи, като се обиждам
- мога да избирам как да се чувствам
- много хубаво е, че вече усещам, че това е програма, която се е задействала и мога да я сменя
- това отрицателно чувство, което усещам, е резултат на неволно задействаната от мен програма
- ще поема властта над чувствата си в собствените си ръце и няма да я предавам на другите
- само аз решавам, как да се чувствам
- когато реша, че искам да се чувствам добре, ставам неуязвима
- няма значение кой какво мисли, когато се чувствам добре
- никой не може да ме поклати, когато се чувствам добре


и т.н. може да се продължава, докато усетиш, че вече не усещаш негативна емоция. Това може да отнеме известно време, но когато емоцията вече не е толкова остра, можеш да опиташ да се приближиш към конкретния проблем в разговора със себе си. Ако отново усетиш болка - значи ти е рано и трябва да се върнеш към по-общите утвърждения.

Защо Законът за привличането не работи при мен?

Понякога хората казват:
- Правя всичко както трябва, повтарям утвържденията, старая се да мисля положително, обаче нищо не ми се получава.

Защо Законът за привличането не работи за мен и как да го накарам да работи?


Нека разсеем една заблуда - Законът за привличането не е нещо, което можем да "пуснем" или "спрем", не можем дори да го забавим или засилим - той винаги работи, също както Законът за гравитацията, например. Само че - не винаги работи в наша полза!

Законът за привличането откликва на преобладаващата вибрация, която ние излъчваме. А ние виждаме резултатите, в зависимост от това, към какво имаме съпротива - по-малка или по-голяма. Ако, например, медитираме сутрин и вечер по 15-20 минути - това е чудесно! Но ако през останалото време се оплакваме, как парите не ни стигат, престъпниците ходят ненаказани, политиците са корумпирани - на практика, въпреки че през времето на медитация "изчистваме" съпротивата, която ни пречи да "позволим" на желанията ни да се материализират, през целия останал ден излъчваме вибрация, която е много различна от изпълнението на мечтите си - и по този начин, им пречим да дойдат в живота ни.

Защото този процес има три степени:

1. Искане - винаги искаме, става автоматично, не можем да спрем да го правим. Всеки път, когато се сблъскаме с нещо, което не ни харесва, това ни помага да определим по-точно какво НИ ХАРЕСВА. Тогава излъчваме мощно желанието си за това, което ни харесва. Обикновено, нямаме власт над този процес. Колкото повече не ни харесва дадено нещо, толкова по-силно искаме противоположното и излъчваме толкова по-мощно желание за него.

2. Вибрационно осъществяване. Става веднага - Вселената "дава" това, което искаме, то вече съществува - но във вибрационен вид, който не можем да видим, пипнем, помиришем - но можем да усетим колко е близо или далеч от нас, чрез емоциите си. Вселената/Източникът/Висшето ни аз/Бог (може да го наречем по много начини) подрежда пътя към желанието ни чрез  своите"инструменти". А тя има всички инструменти на света - и подрежда събития, хора, обекти така, че нашето желание да се изпълни. Ние нямаме участие тук. Казано е - "Искай - и ти се дава".

3. Позволяване да се осъществи желанието. Тук вече е нашата главна задача.
Как да позволим това осъществяване да се случи?  Като уеднаквим нашите собствени вибрации с вибрациите на изпълненото ни желание, а не с неговото отсъствие. Като подготвим почвата за неговото приемане.  Като убедим себе си, че го заслужаваме, че ни се полага, че то вече идва към нас. Когато се почувстваме така, сякаш то вече е дошло.

Точно в тази трета част най-често се провалят нещата. Когато мислим за нещо, е добре да си дадем сметка - всъщност, дали мислим за имането на това нещо или за нямането на това нещо. Това е нещо като пръчка, която има два края - на единия край е наличието, имането, а на другия край - липсата, нямането. Ако си мислим за пари, но преобладаващата мисъл е - "нямам достатъчно, за да си платя тока", "нямам достатъчно, за да си купя нови обувки", дори ако мисълта е "искам повече пари, за да си купя еди-какво си, ЗАЩОТО ГИ НЯМАМ" - това пак е вибрация на нямане.

Ако вместо да вибрираме на вълната на осъществяването на желанието си, продължаваме да бием барабана как нямаме желаното, как животът не е справедлив, ако продължим да "доказваме", че трябва да имаме желаното - няма как да вибрираме на вълната на сбъдването на желанието си. Ако сме се взрели в проблема, в липсата, която усещаме, ако продължаваме да говорим за нея - значи вибрираме на вълната на проблема. А тази вибрация е много различна от вибрацията на решението на проблема.

Това, което трябва да направим, е да се откъснем от вибрацията на проблема, да му обърнем гръб, за да отправим взор към търсенето на решението му. Само когато поемем към пътя на решението, като се освободим от негативните чувства, породени от проблема, ще можем да вървим напред, към желанието си.

Как да разберем дали вървим по правилния път? По това, което чувстваме. 

Ако сме потиснати, гневни, ядосани, депресирани и т.н. - значи не вибрираме на вълната на изпълнение на желанието си, а на някаква друга вълна. Значи, в този момент позволяваме на Закона за привличането да ни донесе нещо друго - нещо, което не искаме - значи създаваме несъзнателно.

Ако се чувстваме добре, окрилени, изпълнени с надежда или "знаещи", че изпълнението на желанието ни идва към нас - значи сме на прав път.

Когато свикнем да се ориентираме по това и винаги да вървим към положителното и да обръщаме гръб към това, което ни кара да се чувстваме зле - ще се приближаваме към желаното с по-бързи стъпки.

Как да разберем какви са вибрациите ни и какво излъчваме?

Има няколко начина да разберем много ясно какви са вибрациите ни и какво излъчваме.

1. Единият начин е, като използваме природната ни, вградена система за ориентация - тоест, като проследим КАК СЕ ЧУВСТВАМЕ. Ако се чувстваме добре, в приповдигнато настроение, вдъхновени, ако отвътре душата ни пее, имаме желание и енергия да повдигнем планини - значи вибрациите ни са високи и това, което излъчваме, е в синхрон, подпомага изпълнението на желанията ни.

Ако се чувстваме потиснати, тормозят ни натрапчиви мисли, ако сме тъжни или обезверени, ако ни е "депресивно" - значи има какво да направим, за да се издигнем нагоре по стълбичката. И всяка стъпка към това, да се почувстваме по-добре, е в правилната посока.

2. Втория начин да се ориентираме дали излъчваме на правилната честота и какви са ни вибрациите, е ТОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА - как живеем, дали се сбъдва това, което искаме или се случват неща, които не желаем. Това, което ни се случва в момента, е резултат на нашите минали вибрации и излъчвания. Ставащото в момента е следствие на мислите, чувствата, които са ни обземали в продължение на по-дълго време. В много случаи, сме свикнали с тях и дори не ги забелязваме - но те са набрали инерция и са привличали към нас това, което ни се случва сега. Законът за привличането не действа моментално - има известно забавяне - и слава богу! Иначе всяка наша неприятна мисъл веднага би била следвана от неприятно събитие.  Щом нещо вече се е случило, то е верен знак, че известно време сме излъчвали вибрация, която е привлякла това събитие в живота ни. Че тази вибрация е имала време да набере инерция и "да завърти колелото".

По този повод - една случка от семинар на Абрахам-Хикс - жена задава въпрос:

"Получих солена глоба от полицай, а аз си мислех, че точно в тоя момент вибрациите ми бяха високи и всичко беше наред. Дори нещо повече - точно по това време слушах запис на ваш семинар (на Абрахам-Хикс) - и как така стана, уж имах високи вибрации, пък ме спря и глоби полицая?

- А за какво беше глобата?
- За липса на предпазен колан при шофиране.
- А вие как се отнасяте към това задължение да се слага предпазен колан?
- Ооо, аз ли? Аз смятам, че това е един варварски закон, който нарушава свободната воля на човека и го принуждава да прави каквото не желае. Смятам, че е това е един измислен закон, тъп и напълно излишен и трябва да бъде премахнат изцяло и да се оставят хората да правят каквото преценят за правилно! "

С други думи, докато жената си слушала записите на Абрахам-Хикс и смятала, че вибрациите й са високи, а всъщност едновременно и неусетно за нея е излъчвала и една друга, много силна вибрация, произтичаща от това остро и непримиримо мнение за този закон за предпазните колани.

И тази вибрация, която тя е практикувала много отдавна, е набрала сериозна инерция и се е излъчвала мощно, сякаш колата й е имала на покрива си голям излъчвател, който разнася навсякъде: "Мразя този несправедлив закон и няма да нося предпазен колан!!!". Съвсем естествено е дошъл и резултатът - полицаят, някъде по пътя, отдалече е уловил тази вибрация - защото на него това му е работата, той се е специализирал точно в това, дори и без да подозира какъв точно е механизмът - и веднага автоматично е вдигнал палката, когато е усетил приближаването точно на нейната кола - сякаш тя му е казвала "Спри мен, спри мен, аз нямам сложен предпазен колан!" 

Най-действени и резултатни в живота ни са тези вибрации, които сме практикували по-дълго и те са набрали по-сериозна инерция. В такъв случай, понякога, дори и моментното ни настроение да е друго, продължаваме да си носим и другата вибрация, под прага на съзнателните ни мисли, като фон. Нещо като програми, които работят и си ги излъчваме, дори и да сме ги забравили и не ни притесняват, защото сме свикнали с тях, те са станали част от нас, в много случаи ги мислим за много правилни и си ги харесваме - но понякога това, което те донасят в живота ни, не е толкова добро.

Какъв е изходът? Да осъзнаем това и да увеличим времето, през което съзнателно се фокусираме върху положителни неща, върху мисли, които ни карат да се чувстваме добре. По този начин постепенно ще повдигнем общия си вибрационен тон и ще изместим тези програми, които донасят в живота ни не точно това, което искаме да се случва. С други думи - постепенно ще се качваме по скалата на емоциите и то не само за моментното си състояние, а стабилно ще местим средното си ниво все по-нагоре.

Можем да ползваме някоя от техниките за "изчистване", както и за заместване на едни мисловни модели с други.

Още информация по този впрос може да намерите в Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!

Да се отдадем ли на негативното чувство?

Една хубава аналогия, която чух днес, илюстрира прекрасно колко трябва да се задържаме на негативната емоция, която изпитваме по повод на нещо, което ни се случва в живота.

Представете си една прекрасна камина - в нея дърва, които горят и от време на време пропукват. При пукването, изхвърчат малки искрички. Понякога - върху пуловера ви. Не се притеснявате от това - бръсвате ги с ръка и продължавате да се наслаждавате на уюта и топлината на огъня и на играта на пламъците.

Обаче, ако оставите искричката да се задържи по-дълго - пуловерът ви вече не е толкова хубав...

Същото е и с негативните емоции. Няма как да не преминават през живота ви. Те са важни, имат значението си и не бива да се опитваме да ги елиминираме. Но ако позволим да се задържат по-дълго, отколкото са необходими, за да се ориентираме - започват да оставят неприятна ръждива следа, която вече трудно се премахва - или направо да прогарят дупка в пуловера.