Как да се почувстваме по-добре с помощта на скалата за емоционално ориентиране?

Сигурно ви се е случвало, когато се чувствате наистина зле и някой ви каже "мисли позитивно" - колко дразнещо е това? Абе ако можех да съм позитивен в момента, щях ли да се чувствам зле??? Абсолютно вярно! Нагледно можем да видим това на диаграмата по-долу. Позитивните и негативните емоции са много далеч вибрационно една от друга и не е възможно да направим скок от "в депресия съм" (22) до "изпълнен съм с надежда" (5) - крачката е прекалено голяма! 

Можем обаче да ползваме скалата за емоционално ориентиране!

В диаграмата ще видите 22 от най-често срещаните емоции и колкото са по-нагоре, толкова са по-позитивни и щастливи, долните ни карат да се чувстваме зле. 

И така - когато се чувстваме зле, можем да намерим емоцията, която изпитваме (гняв, страх, отчаяние, обезкуражаване и т.н.) и да потърсим пътя към следващата стъпка нагоре. Това може пак да е отрицателна емоция, но тя ще е с малко по-висока вибрация, това ще е една или  няколко стъпки по-нагоре към целта. Например, емоцията на гнева (19) ни кара да се чувстваме зле, но ако изпитваме чувство за вина, малоценност и неувереност (21) и се качим от 21 на 19 - това е прогрес, стъпка нагоре. Защото при чувството за вина и малоценност и неувереност ние усещаме, че не можем да направим много, обезсилени сме, нямаме енергия, страхуваме се да направим крачка в която и да е посока. Докато емоцията на гнева сякаш ни дава сили, тя е по-енергична, по-действена. И макар че пак не е положителна, от нея можем да се изкачваме още по-нагоре.  

Такива скали за емоционално ориентиране има много - по-долу може да видите Скалата за емоционално ориентиране/ръководство, публикувана в книгата "Искай и ще ти се даде" (по-правилно би било заглавието да е преведено като "Искай и ти се дава" на Джери и Естер Хикс.

Ползвайте тези скали само като ориентация, защото различните думи за емоции може да съдържат малко по-различно значение и вибрация за различните хора. Важно е да схванете идеята - стремежът винаги е да се почувстваме МАЛКО ПО-ДОБРЕ. Да намерим къде сме и да тръгнем нагоре.

Ако се намирате в ниско-вибрираща емоция, може да се придвижите нагоре по тази скала с едно или няколко стъпала, но не можете да прескочите от депресия към радост изведнъж, става постепенно, преминавайки през други чувства, например от страх към яд, после към надежда и после към радост. С благодарност към Абрахам, Естер и Джери Хикс и всички други, които са ангажирани в разпространяването на това послание.



1 . Радост/Благодарност/Изпълненост със мощ/Свобода/Любов 
2 . Страст
3 . Ентусиазъм/Пламенно желание/Щастие
4 . Позитивно очакване/Вяра
5 . Оптимизъм
6 . Надежда
7 . Доволство, удовлетворение
8 . Скука
9 . Песимизъм
10. Неудовлетворение/Раздразнение/Нетърпеливост
11. Усещане за претовареност, претрупаност, несправяне с всичко
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Притеснение

15. Обвиняване на друг/и
16. Обезкуражаване
17. Яд
18. Отмъщение
19. Омраза/Ярост, гняв
20. Ревност, Завист
21. Неувереност/Вина (собствена)/Чувство за малоценност
22. Страх/Скръб/Депресия/Отчаяние/Безсилие
23. Апатия


Движението по тази скала може да е нагоре или надолу.

Ето една илюстрация на емоционална скала и как работи тя в двете посоки - нагоре и надолу.


И след това - няколко бързи съвета как да се придвижваме нагоре по синята спирала, вместо да се свличаме надолу в посока на неприятните положителни емоции

• Научете се да наблюдавате, да усещате емоционалното си състояние и да го осъзнавате непрекъснато. 
• Бъдете добри - към себе си и към другите.
• Прегледайте любимите си занимания и забележете кои от тях резултатно отвличат мислите си от проблемите ви. Намерете и други начини за това.
• Открийте места, достатъчно наблизо до вас, където често бихте могли да прекарате няколко минути сред природата.
• Изучете силните си черти и ги прилагайте в живота си.
• Забележете кога вътрешния ви негативен критик "грабва микрофона" и не му позволявайте това. Помислете дали тези мисли, които ви внушава, всъщност са верни? Противопоставете се на негативното му мислене.
• Медитирайте осъзнато. Медитирайте върху добротата, обичта и любовта
• Свикнете да отделяте време всяка сутрин, за да изпитвате благодарност за всичко, което имате в живота си. 
• Научете се да се потапяте за по-дълго време в положителните емоции и да им се наслаждавате. Когато се чувствате добре, удължете времето, през което се наслаждавате на тази емоция.
• Визуализирайте бъдещето си, както желаете да бъде. Усетете го действено, живо, сякаш вече сте там и се насладете на тази картина.
• Създайте висококачествени връзки с други хора. Отрежете от живота си "отровните хора, които ви изморяват или ви карат да се чувствате зле и намерете други - хора, на които може да се доверите и да поговорите, както когато се чувствате недобре, така и да споделите радостта си, когато сте весели. 

Как да научим децата си да мислят позитивно?

"Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно."

 Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. На каквато честота мислим - на същата честота ще ни се случва мисленето.

Как точно да научим децата си на това? Не е толкова сложно.

1. Ключът за трайното усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра. 
2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвай формулировките "не пипай", "не казвай", "не прави". Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е забранявано или поощрявано. 
3.  Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго. 
4.  Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от самоутвърждения: аз съм умен, добър, хубав и т.н. (не "аз не съм глупав") - подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав. Не е нужно детето да е убедено в твърденията. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Само няма да усети как е дошъл моментът, в който то вярва в тези утвърждения.
5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й. 
6.  Дай шанс на детето си да твори. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност. 
7.  Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност. Дори най-дребната.  
8. Назовавай положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито има кажем, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този - с лоша самооценка - е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори на успеха. А грешното действие е винаги било по-добро от греховното действие. Който повече опитва, повече и успява. 
9.  Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки. 
10.  Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността - рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива. 
11.  Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва. 
12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба. 
13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добре са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях. 
14.  Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието. 

 Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще. 

Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото - криле.

 Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция. А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?

 Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетховен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо? Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.

Вторачили ли сте се в дупката?

Преразказвам по памет една история, която чух в един от семинарите на Абрахам-Хикс. Представете си един вълшебен град. Много малък, само 10 на 10 километра. Пълен е с прекрасни места и интересни забележителности, много цветя, красиви паркове и градини. Има чудесна мрежа от улици, които ефикасно те отвеждат където си поискаш. Хората са приветливи и усмихнати, Има само едно нещо, което не е идеално в този град - има дупка на една улица.

Логиката казва, че като знаем толкова много прекрасни неща за този град, едва ли ще забележим точно тая дупка.

Обаче често хората правят точно това - не само, че я забелязват, ами й отделят огромно внимание. Коментират я с приятели, оплакват се, пишат писма до вестници и сайтове, организират кампании за премахването й - докато тази единствена дупка буквално изяжда красотата и прелестта на целия град.

Същото се случва, когато се фокусираме върху това нещо, което не харесваме у себе си или което в момента ни причинява дискомфорт - например някоя наша част от този наш град - тялото ни. Или се съсредоточим върху една дразнеща черта на човека до нас, която ни кара да забравим за какво сме го обичали.

Съсредоточавате ли се върху дразнещите неща в обкръжението ви или предпочитате да обиколите дупката на пътя и да продължите напред към всички неизследвани красоти и мамещи прелести на живота? Мислите ли повече за това, което не върви във взаимоотношенията ви с хората или с благодарност осъзнавате колко ги обичаме?
Държите ли да сте информирани за всички "дупки" на всички "градове" в света, сякаш основната ви задача в живота е да сте хроникьори и съвестно да описвате всичко точно както е - или отправяте поглед предимно към това, което е прекрасно и несъмнено ще ви донесе по-положителни изживявания?

Когато насочваме вниманието си към нещо, то се увеличава в живота ни. Така действа Законът за привличането. Когато се фокусираме върху нещо с чувство - привличаме с още по-голяма сила още от същото, върху което сме се фокусирали. Когато казваме силно "да" на нещо - получаваме още от същото. Когато казваме силно "не" на нещо - пак получаваме още от същото.

Изкуството на съзнателно създаване на живота ни е изкуство на фокуса. Всичко, което трябва да направим, е да отместим поглед от дупката, да я заобиколим и да обърнем взор към това, което наистина искаме да имаме!

Затова, дори когато нещо неприятно е завзело цялото ви внимание, намерете друго нещо в живота си, към което да обърнете взор, за да оставите неприятностите да "изсъхнат" на корена си.

Спомнете си, че това, което напоявате с вниманието и чувствата си, расте и привлича още от същото. Създавайте живота си осъзнато, проявете своя избор, .

Какво означава да мислим позитивно?

Често хората питат :

„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши“ неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.“

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.

Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само хубави неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши“ неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада“.

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.