- Правя всичко както трябва, повтарям утвържденията, старая се да мисля положително, обаче нищо не ми се получава.
Защо Законът за привличането не работи за мен и как да го накарам да работи?
Нека разсеем една заблуда - Законът за привличането не е нещо, което можем да "пуснем" или "спрем", не можем дори да го забавим или засилим - той винаги работи, също както Законът за гравитацията, например. Само че - не винаги работи в наша полза!
Законът за привличането откликва на преобладаващата вибрация, която ние излъчваме. А ние виждаме резултатите, в зависимост от това, към какво имаме съпротива - по-малка или по-голяма. Ако, например, медитираме сутрин и вечер по 15-20 минути - това е чудесно! Но ако през останалото време се оплакваме, как парите не ни стигат, престъпниците ходят ненаказани, политиците са корумпирани - на практика, въпреки че през времето на медитация "изчистваме" съпротивата, която ни пречи да "позволим" на желанията ни да се материализират, през целия останал ден излъчваме вибрация, която е много различна от изпълнението на мечтите си - и по този начин, им пречим да дойдат в живота ни.
Защото този процес има три степени:
1. Искане - винаги искаме, става автоматично, не можем да спрем да го правим. Всеки път, когато се сблъскаме с нещо, което не ни харесва, това ни помага да определим по-точно какво НИ ХАРЕСВА. Тогава излъчваме мощно желанието си за това, което ни харесва. Обикновено, нямаме власт над този процес. Колкото повече не ни харесва дадено нещо, толкова по-силно искаме противоположното и излъчваме толкова по-мощно желание за него.
2. Вибрационно осъществяване. Става веднага - Вселената "дава" това, което искаме, то вече съществува - но във вибрационен вид, който не можем да видим, пипнем, помиришем - но можем да усетим колко е близо или далеч от нас, чрез емоциите си. Вселената/Източникът/Висшето ни аз/Бог (може да го наречем по много начини) подрежда пътя към желанието ни чрез своите"инструменти". А тя има всички инструменти на света - и подрежда събития, хора, обекти така, че нашето желание да се изпълни. Ние нямаме участие тук. Казано е - "Искай - и ти се дава".
3. Позволяване да се осъществи желанието. Тук вече е нашата главна задача.
Как да позволим това осъществяване да се случи? Като уеднаквим нашите собствени вибрации с вибрациите на изпълненото ни желание, а не с неговото отсъствие. Като подготвим почвата за неговото приемане. Като убедим себе си, че го заслужаваме, че ни се полага, че то вече идва към нас. Когато се почувстваме така, сякаш то вече е дошло.
Точно в тази трета част най-често се провалят нещата. Когато мислим за нещо, е добре да си дадем сметка - всъщност, дали мислим за имането на това нещо или за нямането на това нещо. Това е нещо като пръчка, която има два края - на единия край е наличието, имането, а на другия край - липсата, нямането. Ако си мислим за пари, но преобладаващата мисъл е - "нямам достатъчно, за да си платя тока", "нямам достатъчно, за да си купя нови обувки", дори ако мисълта е "искам повече пари, за да си купя еди-какво си, ЗАЩОТО ГИ НЯМАМ" - това пак е вибрация на нямане.
Ако вместо да вибрираме на вълната на осъществяването на желанието си, продължаваме да бием барабана как нямаме желаното, как животът не е справедлив, ако продължим да "доказваме", че трябва да имаме желаното - няма как да вибрираме на вълната на сбъдването на желанието си. Ако сме се взрели в проблема, в липсата, която усещаме, ако продължаваме да говорим за нея - значи вибрираме на вълната на проблема. А тази вибрация е много различна от вибрацията на решението на проблема.
Това, което трябва да направим, е да се откъснем от вибрацията на проблема, да му обърнем гръб, за да отправим взор към търсенето на решението му. Само когато поемем към пътя на решението, като се освободим от негативните чувства, породени от проблема, ще можем да вървим напред, към желанието си.
Това, което трябва да направим, е да се откъснем от вибрацията на проблема, да му обърнем гръб, за да отправим взор към търсенето на решението му. Само когато поемем към пътя на решението, като се освободим от негативните чувства, породени от проблема, ще можем да вървим напред, към желанието си.
Как да разберем дали вървим по правилния път? По това, което чувстваме.
Ако се чувстваме добре, окрилени, изпълнени с надежда или "знаещи", че изпълнението на желанието ни идва към нас - значи сме на прав път.
Когато свикнем да се ориентираме по това и винаги да вървим към положителното и да обръщаме гръб към това, което ни кара да се чувстваме зле - ще се приближаваме към желаното с по-бързи стъпки.
Когато свикнем да се ориентираме по това и винаги да вървим към положителното и да обръщаме гръб към това, което ни кара да се чувстваме зле - ще се приближаваме към желаното с по-бързи стъпки.