Как да разберем какви са вибрациите ни и какво излъчваме?

Има няколко начина да разберем много ясно какви са вибрациите ни и какво излъчваме.

1. Единият начин е, като използваме природната ни, вградена система за ориентация - тоест, като проследим КАК СЕ ЧУВСТВАМЕ. Ако се чувстваме добре, в приповдигнато настроение, вдъхновени, ако отвътре душата ни пее, имаме желание и енергия да повдигнем планини - значи вибрациите ни са високи и това, което излъчваме, е в синхрон, подпомага изпълнението на желанията ни.

Ако се чувстваме потиснати, тормозят ни натрапчиви мисли, ако сме тъжни или обезверени, ако ни е "депресивно" - значи има какво да направим, за да се издигнем нагоре по стълбичката. И всяка стъпка към това, да се почувстваме по-добре, е в правилната посока.

2. Втория начин да се ориентираме дали излъчваме на правилната честота и какви са ни вибрациите, е ТОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА - как живеем, дали се сбъдва това, което искаме или се случват неща, които не желаем. Това, което ни се случва в момента, е резултат на нашите минали вибрации и излъчвания. Ставащото в момента е следствие на мислите, чувствата, които са ни обземали в продължение на по-дълго време. В много случаи, сме свикнали с тях и дори не ги забелязваме - но те са набрали инерция и са привличали към нас това, което ни се случва сега. Законът за привличането не действа моментално - има известно забавяне - и слава богу! Иначе всяка наша неприятна мисъл веднага би била следвана от неприятно събитие.  Щом нещо вече се е случило, то е верен знак, че известно време сме излъчвали вибрация, която е привлякла това събитие в живота ни. Че тази вибрация е имала време да набере инерция и "да завърти колелото".

По този повод - една случка от семинар на Абрахам-Хикс - жена задава въпрос:

"Получих солена глоба от полицай, а аз си мислех, че точно в тоя момент вибрациите ми бяха високи и всичко беше наред. Дори нещо повече - точно по това време слушах запис на ваш семинар (на Абрахам-Хикс) - и как така стана, уж имах високи вибрации, пък ме спря и глоби полицая?

- А за какво беше глобата?
- За липса на предпазен колан при шофиране.
- А вие как се отнасяте към това задължение да се слага предпазен колан?
- Ооо, аз ли? Аз смятам, че това е един варварски закон, който нарушава свободната воля на човека и го принуждава да прави каквото не желае. Смятам, че е това е един измислен закон, тъп и напълно излишен и трябва да бъде премахнат изцяло и да се оставят хората да правят каквото преценят за правилно! "

С други думи, докато жената си слушала записите на Абрахам-Хикс и смятала, че вибрациите й са високи, а всъщност едновременно и неусетно за нея е излъчвала и една друга, много силна вибрация, произтичаща от това остро и непримиримо мнение за този закон за предпазните колани.

И тази вибрация, която тя е практикувала много отдавна, е набрала сериозна инерция и се е излъчвала мощно, сякаш колата й е имала на покрива си голям излъчвател, който разнася навсякъде: "Мразя този несправедлив закон и няма да нося предпазен колан!!!". Съвсем естествено е дошъл и резултатът - полицаят, някъде по пътя, отдалече е уловил тази вибрация - защото на него това му е работата, той се е специализирал точно в това, дори и без да подозира какъв точно е механизмът - и веднага автоматично е вдигнал палката, когато е усетил приближаването точно на нейната кола - сякаш тя му е казвала "Спри мен, спри мен, аз нямам сложен предпазен колан!" 

Най-действени и резултатни в живота ни са тези вибрации, които сме практикували по-дълго и те са набрали по-сериозна инерция. В такъв случай, понякога, дори и моментното ни настроение да е друго, продължаваме да си носим и другата вибрация, под прага на съзнателните ни мисли, като фон. Нещо като програми, които работят и си ги излъчваме, дори и да сме ги забравили и не ни притесняват, защото сме свикнали с тях, те са станали част от нас, в много случаи ги мислим за много правилни и си ги харесваме - но понякога това, което те донасят в живота ни, не е толкова добро.

Какъв е изходът? Да осъзнаем това и да увеличим времето, през което съзнателно се фокусираме върху положителни неща, върху мисли, които ни карат да се чувстваме добре. По този начин постепенно ще повдигнем общия си вибрационен тон и ще изместим тези програми, които донасят в живота ни не точно това, което искаме да се случва. С други думи - постепенно ще се качваме по скалата на емоциите и то не само за моментното си състояние, а стабилно ще местим средното си ниво все по-нагоре.

Можем да ползваме някоя от техниките за "изчистване", както и за заместване на едни мисловни модели с други.

Още информация по този впрос може да намерите в Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!

Кара ли ни позитивното мислене да сме лицемерни и неискрени?

Днес за пореден път прочетох, че, позитивното мислене било ни карало да сме лицемерни и неискрени и как това щяло да ни разболее. За пореден път някой защитава правото си да бъде тъжен, наранен, самотен и болен и да обяснява, че няма нищо лошо в това, защото иначе не бихме могли да направим разликата. Подпалвам на четвърт оборот, като прочета, че позитивното мислене били вредно, защото карало хората да бъдат фалшиви и ги карало да очакват от себе си да са щастливи и понеже това е невъзможно, те се разболявали...

Смятам, че става въпрос за неразбиране, затова реших да споделя мисли по въпроса.

Слушам последните семинари на Абрахам - Естер Хикс - те са едни от основните адепти на т.н. позитивно мислене, макар че не го наричат точно така - та семинарите са от м. ноември 2012-та,. И точно това обясняват много ясно и непрекъснато - отрицателните емоции са ПОЛЕЗНИ, те са ИНДИКАТОР, ПОКАЗАТЕЛ. Казват ти много ясно, че там, където си, не е там, където искаш да бъдеш - и толкова.  Както стрелката в колата ти казва, че бензинът ти се е свършил.  Както навигаторът в колата ти казва - на следващата пресечка, завийте надясно.

Защо се разпространява, че при позитивното мислене имало избягване на отрицателните емоции? Според мен, това е много половинчато и неточно представяне на нещата. Нито един от тези, които се занимават с позитивно мислене и съм ги чела - не казва, че трябва да се стремим никога да не изпитваме отрицателни емоции - ТО И НЕ МОЖЕ.

Отрицателните емоции са си много полезно нещо. Те са нашата вградена система за напътствие. Наистина, понякога на хората им се иска да ги няма в живота им, защото не искат да изпитват болка, да са нещастни и злочести. Затова  и все задават въпроси как да стане така, че хич да не излизаме от "вихъра", да сме щастливи непрекъснато и т.н.  Ами не може...  А и не трябва - по няколко причини.

1. Не е възможно да виждаме неща, които не харесваме или са обратното на това, което искаме - и тутакси, на момента, да изпитваме положителни емоции. И да искаме - не може. Емоциите ни са нашата система на напътствие, нашия навигатор. Те ни показват, че това, към което сме обърнали вниманието си, е важно за нас - и че мислите, които мислим по отношение на това нещо - са различни от тези, които би мислил нашия Висш Аз (или Бог, или който както го нарича). Те показват, че в момента не сме в унисон с Висшия си Аз. Че мислим не така, както би мислил Бог. И че можем сега, в този даден момент, да направим завой и да променим нещата.
2. Би било ужасно скучно, ако ги не се срещахме с неща, които не харесваме и не изпитвахме отрицателните емоции. Когато видим нещо в живота си, което не ни харесва, изпитваме отрицателно чувство, наистина - така е, но едновременно с това по-ясно осъзнаваме, че всъщност искаме точно обратното на това, което виждаме. С други думи, срещата ни с нещо нехаресвано от нас е причина за раждането на желание за противоположното. И отрицателната емоция е сигнал, че това нещо е важно за нас и че можем да се обърнем и да започнем да мислим в посока сътворяване на това, което всъщност искаме. 

С други думи, човек не би вървял напред, ако не се среща с неща, които не харесва и не изпитва отрицателни емоции - защото по този начин се ориентира накъде да се устреми.

Сегаааа, тънкостта е в пропорциите. Когато видим стрелката в колата, която показва, че бензинът привършва, не изпадаме в мирова скръб и депресия за месеци напред, не ревваме на висок глас (освен ако не сме в пустинята ) и не си оскубваме косите - своите и на ближните. Вместо това, бързичко се запътваме към най-близката бензиностанция и зареждаме с гориво - и толкоз! А в живота какво правят някои хора - точно това - тръшват се в трагедии за седмици, месеци, че и години назад. Някои прекарват целия си живот, оплаквайки липсата на бензин. Или на каквото и да е.

Това се има предвид, като се казва, че трябва да се стремим към положителните емоции и положителните картини - не да ги избягваме изобщо, а да ги използваме по най-добър начин, защото са ни прекрасна система за напътствия. Защото според Закона на привличането, каквото излъчваме, такова получаваме, т.е. ако излъчваме ниски вибрации в по-голямата си част от живота, там и привличаме. Негативните емоции си свършват работата, като ни показват къде сме. И никой не проповядва да сме неискрени и фалшиви и да прикриваме емоции - тъкмо напротив!

Само че работата е там, че всяко събитие има възможност да бъде видяно от много страни. И не всички задължително са много тъжни, грозни и отчайващи. Гледахте ли филма "Животът на Пи" - ако не сте - непременно го направете! Страхотен филм - и илюстрира това, което обяснявам, по един удивително поетичен и красив начин. Всеки има право да си избере историята на своя живот, ако щете, не само интерпретацията на едно или друго събитие. И от това зависи какъв живот ще живее нататък. И такива избори правим всекидневно. И така творим живота си.

Да се отдадем ли на негативното чувство?

Една хубава аналогия, която чух днес, илюстрира прекрасно колко трябва да се задържаме на негативната емоция, която изпитваме по повод на нещо, което ни се случва в живота.

Представете си една прекрасна камина - в нея дърва, които горят и от време на време пропукват. При пукването, изхвърчат малки искрички. Понякога - върху пуловера ви. Не се притеснявате от това - бръсвате ги с ръка и продължавате да се наслаждавате на уюта и топлината на огъня и на играта на пламъците.

Обаче, ако оставите искричката да се задържи по-дълго - пуловерът ви вече не е толкова хубав...

Същото е и с негативните емоции. Няма как да не преминават през живота ви. Те са важни, имат значението си и не бива да се опитваме да ги елиминираме. Но ако позволим да се задържат по-дълго, отколкото са необходими, за да се ориентираме - започват да оставят неприятна ръждива следа, която вече трудно се премахва - или направо да прогарят дупка в пуловера.